притя́гам

(какво, разговорно) Леко затягам нещо поразхлабено.

Притягам болт.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице притягам притягаме
второ лице притягаш притягате
трето лице притяга притягат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице притягах притягахме
второ лице притяга притягахте
трето лице притяга притягаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице притягах притягахме
второ лице притягаше притягахте
трето лице притягаше притягаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
притягай притягайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притягал притягала притягало притягали
членувана притягалия притягалата притягалото притягалите
с пълен член притягалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притягал притягала притягало притягали
членувана притягалия притягалата притягалото притягалите
с пълен член притягалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притяган притягана притягано притягани
членувана притягания притяганата притяганото притяганите
с пълен член притяганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притягащ притягаща притягащо притягащи
членувана притягащия притягащата притягащото притягащите
с пълен член притягащият — — —
Деепричастие
притягайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-тя-гам
  • форми притягаш, несв. и притегна, св.
Източник