приту́рвам

разговорно

1. (какво) Прибавям, добавям.

Притури сол.

2. (преносно) Допълвам, казвам допълнително.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице притурвам притурваме
второ лице притурваш притурвате
трето лице притурва притурват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице притурвах притурвахме
второ лице притурва притурвахте
трето лице притурва притурваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице притурвах притурвахме
второ лице притурваше притурвахте
трето лице притурваше притурваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
притурвай притурвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притурвал притурвала притурвало притурвали
членувана притурвалия притурвалата притурвалото притурвалите
с пълен член притурвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притурвал притурвала притурвало притурвали
членувана притурвалия притурвалата притурвалото притурвалите
с пълен член притурвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притурван притурвана притурвано притурвани
членувана притурвания притурваната притурваното притурваните
с пълен член притурваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притурващ притурваща притурващо притурващи
членувана притурващия притурващата притурващото притурващите
с пълен член притурващият — — —
Деепричастие
притурвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-тур-вам
  • форми притурваш, несв. и притуря, св.
Източник