прила́гам

1. (какво) Поставям, подавам заедно с нещо друго; прибавям.

Прилагам доказателства.

2. (какво) Служа си, употребявам.

Прилагам сила.
Прилагам правилник.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице прилагам прилагаме
второ лице прилагаш прилагате
трето лице прилага прилагат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице прилагах прилагахме
второ лице прилага прилагахте
трето лице прилага прилагаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице прилагах прилагахме
второ лице прилагаше прилагахте
трето лице прилагаше прилагаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
прилагай прилагайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прилагал прилагала прилагало прилагали
членувана прилагалия прилагалата прилагалото прилагалите
с пълен член прилагалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прилагал прилагала прилагало прилагали
членувана прилагалия прилагалата прилагалото прилагалите
с пълен член прилагалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прилаган прилагана прилагано прилагани
членувана прилагания прилаганата прилаганото прилаганите
с пълен член прилаганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана прилагащ прилагаща прилагащо прилагащи
членувана прилагащия прилагащата прилагащото прилагащите
с пълен член прилагащият — — —
Деепричастие
прилагайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-ла-гам
  • форми прилагаш, несв. и приложа, св.
Източник