приту́рям

Притурвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице притурям притуряме
второ лице притуряш притуряте
трето лице притуря притурят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице притурях притуряхме
второ лице притуря притуряхте
трето лице притуря притуряха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице притурях притуряхме
второ лице притуряше притуряхте
трето лице притуряше притуряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
притуряй притуряйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притурял притуряла притуряло притуряли
членувана притурялия притурялата притурялото притурялите
с пълен член притурялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притурял притуряла притуряло притуряли
членувана притурялия притурялата притурялото притурялите
с пълен член притурялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притурян притуряна притуряно притуряни
членувана притуряния притуряната притуряното притуряните
с пълен член притуряният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана притурящ притуряща притурящо притурящи
членувана притурящия притурящата притурящото притурящите
с пълен член притурящият — — —
Деепричастие
притуряйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне при-ту-рям
  • форми притуряш, несв.
Източник