1.

посте́ля

1. Това, върху което се спи (дюшек, черга и други).

2. (преносно) Легло.

*posteľь праславянски посте́ля

Събирателно от „постилам“.

единствено число множествено число
нечленувана постеля постели
членувана постелята постелите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне пос-те-ля
  • форми мн. посте́ли
Източници

2.

посте́ля

1. Разстилам върху някаква повърхност плат, черга, постелка и под.

Тя постла чиста покривка на масата.
Преди да седнат, те постлаха черга на земята.

2. Подреждам завивки и постелки, за да има къде да се спи.

Майка му постла леглото за госта.
Ще ти постеля в другата стая.

От по- и „стеля“.

  • преходен глагол от свършен вид
  • форми посте́леш, мин. св. постла́х, мин. прич. постла́л, св.
Източници