о́дър

остаряло

1. Широка дървена лавица, която служи за спане или седене.

2. Дървено легло.

одръ старобългарски о́дър

старобълг. одръ κλίνη, κράββατος, σορός „постеля, легло, креват, погребално ложе“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Боян., Син. тр., Син. пс., Супр.), одрьцъ „решетка“ (Супр.). Праслав. *odrъ се сравнява с герм. *edaraz (старовисоконем. etar „ограда“, староангл. еоdоr „ограда, жив плет“ староисл. jaðarr „край, горната дъска в плевнята“), но това не е сигурно, защото герм. форми могат да произлизат от *etozo.

На смъртен одър

Предсмъртен час.

Пуснали го под одъра, той се качил на одъра

За човек, който след първата услуга иска още.

единствено число множествено число
нечленувана одър одри
членувана одъра одрите
с пълен член одърът —
бройна форма одъра
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне одър
  • форми мн. о́дри, (два) о́дъра
Източници