дива́н

1. Тапицирано канапе с облегалка.

2. (историческо) Съвещателен орган в Османската империя и стаята, в която е заседавал.

divan турски дива́н

от тур. divan < перс. ديوان „съвет, събор“

Стоя диван чапраз (на някого)

Показвам готовността си да услужвам, поставям се на разположение.

единствено число множествено число
нечленувана диван дивани
членувана дивана диваните
с пълен член диванът —
бройна форма дивана
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ди-ван
  • форми мн. дива́ни, (два) дива́на
Източници