-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
пло́ча -
1. Плоскост от твърдо вещество.
Бетонна плоча на къща.
-
2. Четириъгълен тънък камък, употребяван за покриви или за настилка на тротоари, пътеки и други.
Къщата е покрита с плочи.
Около къщата има пътека от плочи.
-
3. Диск със звуков запис за възпроизвеждане с грамофон.
Грамофонна плоча.
-
4. Четириъгълна плоскост с паметен надпис.
Паметна плоча.
диал. форми: пльоча (Самоковско, с. Бабяк, Разложко), пьочъ (с. Тръстеник, Плевенско). Сродни форми: сърбохърв. плоча, словен. ploča, ploka „плосък камък, керемида“. Вероятно от първоначално *ploka, като Ч е възникнало по аналогия с форми като плочка, плочен, плочест. Срв. гр. πλάξ, πλακός „плоскост, повърхност, плоча“, герм. *flahiz (ст.-сканд. flær ж. мн. „скални шисти“), латв. plaka ж. „низина, равнина“, лат. placidus „нежен, тих“ (с преносна употреба на първоначално значение „равен, плосък“, например, aqua placida).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | плоча | плочи |
| членувана | плочата | плочите |