пло́ча

1. Плоскост от твърдо вещество.

Бетонна плоча на къща.

2. Четириъгълен тънък камък, употребяван за покриви или за настилка на тротоари, пътеки и други.

Къщата е покрита с плочи.
Около къщата има пътека от плочи.

3. Диск със звуков запис за възпроизвеждане с грамофон.

Грамофонна плоча.

4. Четириъгълна плоскост с паметен надпис.

Паметна плоча.

диал. форми: пльоча (Самоковско, с. Бабяк, Разложко), пьочъ (с. Тръстеник, Плевенско). Сродни форми: сърбохърв. плоча, словен. ploča, ploka „плосък камък, керемида“. Вероятно от първоначално *ploka, като Ч е възникнало по аналогия с форми като плочка, плочен, плочест. Срв. гр. πλάξ, πλακός „плоскост, повърхност, плоча“, герм. *flahiz (ст.-сканд. flær ж. мн. „скални шисти“), латв. plaka ж. „низина, равнина“, лат. placidus „нежен, тих“ (с преносна употреба на първоначално значение „равен, плосък“, например, aqua placida).

единствено число множествено число
нечленувана плоча плочи
членувана плочата плочите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне пло-ча
  • форми мн. пло́чи
Източници