дъска́

1. Плоска изрезка по дължината на дърво.

Дъска на под.

2. (разговорно, само множествено число) Самият под.

3. (разговорно) В училище — дървено табло за писане с тебешир върху него; черна дъска.

Излез на дъската!

дъска старобългарски „маса“ дъска́

старобълг. дъска „маса“ (Зогр., Асем., Мар.). Слав. *dъska е заето през герм. (ст.в.нем. tisc, англосакс. disc „маса, блюдо“) от лат. discus.

Мърда ми/хлопа ми дъската

(разговорно) Не съм наред душевно; смахнат, побъркан съм.

дъсчен — прилагателно име Дъсчен под.
единствено число множествено число
нечленувана дъска дъски
членувана дъската дъските
  • съществително име, женски род
  • пренасяне дъс-ка
  • форми мн. дъски́
Източници