1.

лист

1. Тънък пласт, обикновено от хартия или метал с определена форма и размери.

Лист хартия.
Ламаринен лист.
Меден лист.

2. Всяка една от съставните части на книга, тетрадка и подобни.

Книгата има 200 листа.

3. Тънък пласт от тесто за баница или сладкиш.

*listъ праславянски листъ през старобългарски лист

Анкетен лист

Формуляр с въпроси за сведения на лице.

Болничен лист

Удостоверение за извиняване на отсъствия поради болест; също формуляр със сведения за болния и анамнезата на болестта му при престой в болница.

листче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана лист листове
членувана листа листовете
с пълен член листът —
бройна форма листа
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне лист
  • форми ли́стът, ли́ста, мн. ли́стове, (два) ли́ста
Източници

2.

лист

1. Орган при висшите растения, който представлява обикновено зелена пластинка като израстък в края на клонче или на стъбло и служи за фотосинтеза и дишане.

Широки листа.
Видоизменени листа са игличките или бодлите.
Есенни листа.
Жълти листа.

2. Всяко от венчелистчетата на цвят.

Червените листа на лалето бяха окапали.

*listъ праславянски листъ през старобългарски лист

листче — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана лист листа, листи
членувана листа листата, листите
с пълен член листът —
бройна форма листа
  • съществително име, мъжки род
  • форми ли́стът, ли́ста, мн. листа́ и ли́сти, (два) ли́ста
Източници