откре́хвам

1. (какво) Отварям малко, едва (врата, прозорец).

2. (преносно, жаргонно, кого) Съобщавам нещо на някого; информирам, научавам.

Тя ме открехна за възможността да спечеля малко пари.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице открехвам открехваме
второ лице открехваш открехвате
трето лице открехва открехват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице открехвах открехвахме
второ лице открехва открехвахте
трето лице открехва открехваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице открехвах открехвахме
второ лице открехваше открехвахте
трето лице открехваше открехваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
открехвай открехвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана открехвал открехвала открехвало открехвали
членувана открехвалия открехвалата открехвалото открехвалите
с пълен член открехвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана открехвал открехвала открехвало открехвали
членувана открехвалия открехвалата открехвалото открехвалите
с пълен член открехвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана открехван открехвана открехвано открехвани
членувана открехвания открехваната открехваното открехваните
с пълен член открехваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана открехващ открехваща открехващо открехващи
членувана открехващия открехващата открехващото открехващите
с пълен член открехващият — — —
Деепричастие
открехвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне от-к-рех-вам
  • форми откре́хваш, несв. и откре́хна, св.
Източник