зе́йвам

1. За дупка, отвор — отварям се широко; откроявам се изведнъж.

До него изведнъж зейна уста на чудовище.
Под краката им зейна пропаст.

2. Отварям широко уста; виквам, заговарям високо.

3. (преносно) Чакам да бъда хранен от някого.

В къщи зейнаха пет гърла.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице зейвам зейваме
второ лице зейваш зейвате
трето лице зейва зейват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице зейвах зейвахме
второ лице зейва зейвахте
трето лице зейва зейваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице зейвах зейвахме
второ лице зейваше зейвахте
трето лице зейваше зейваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зейвай зейвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зейвал зейвала зейвало зейвали
членувана зейвалия зейвалата зейвалото зейвалите
с пълен член зейвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зейвал зейвала зейвало зейвали
членувана зейвалия зейвалата зейвалото зейвалите
с пълен член зейвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зейващ зейваща зейващо зейващи
членувана зейващия зейващата зейващото зейващите
с пълен член зейващият — — —
Деепричастие
зейвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зей-вам
  • форми зе́йваш, несв. и зе́йна, св.
Източник