обя́д

Обед.

*obědъ праславянски обѣдъ старобългарски обя́д

От старобълг. обѣдъ, от праслав. *obědъ.

единствено число множествено число
нечленувана обяд обяди
членувана обяда обядите
с пълен член обядът —
бройна форма обяда
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне обяд
  • форми мн. обе́ди, (два) обя́да
Източници