о́бед

1. Основно хранене в средата на деня.

Каня те на обед.

2. Храната, приготвена за това ядене.

Обедът беше много вкусен.

3. Времето, когато се извършва това хранене; пладне.

Около обед ще те чакам пред киното.

*obědъ праславянски обѣдъ старобългарски о́бед

От старобълг. обѣдъ, от праслав. *obědъ.

обеден — прилагателно име Обедна почивка.
единствено число множествено число
нечленувана обед обеди
членувана обеда обедите
с пълен член обедът —
бройна форма обеда
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне обед
  • форми мн. о́беди, (два) о́беда
Източници