-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
храна́ -
1. Това, което се яде и пие, за да се поддържа организмът в добро състояние.
Пълноценна храна.
Слаба храна.
-
2. (преносно, само единствено число) Това, което задоволява вътрешни нужди.
Храна за чувствата.
Храна за ума.
-
3. (обикн множествено число) Жито, зърно, фураж.
Зърнени храни.
храна старобългарски храна́
ст.-бълг. храна δαπάνη (Златоуст). Праслав. *xorna „храна, ядене“ (сърбохърв. храна, словен. hranа, кашуб. charna, словин. хårna, полаб. chórna „храна“, пол. стар. chrona „завет, защитено място“) е стара заемка от иран. ез. (*x(w)arna-); срв. парт. xwrn (*xwarn-) „банкет“, осет. и. хæрнæг [хärnäg], д. хуæрнæг [хwärnäg] „помен“ (*xwarna-ka-), и. хæрын [хärɨn], д. хуæрун [xwärun] „ям“, авест. хvаrənа- „ядене, пиене“, хvаr- „вкусвам“. От конкретното значение „храна“ са се развили отвлечените „охрана, пазене“, „погребение“ (рус. похороны).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | храна | храни |
| членувана | храната | храните |