храна́

1. Това, което се яде и пие, за да се поддържа организмът в добро състояние.

Пълноценна храна.
Слаба храна.

2. (преносно, само единствено число) Това, което задоволява вътрешни нужди.

Храна за чувствата.
Храна за ума.

3. (обикн множествено число) Жито, зърно, фураж.

Зърнени храни.

храна старобългарски храна́

ст.-бълг. храна δαπάνη (Златоуст). Праслав. *xorna „храна, ядене“ (сърбохърв. храна, словен. hranа, кашуб. charna, словин. хårna, полаб. chórna „храна“, пол. стар. chrona „завет, защитено място“) е стара заемка от иран. ез. (*x(w)arna-); срв. парт. xwrn (*xwarn-) „банкет“, осет. и. хæрнæг [хärnäg], д. хуæрнæг [хwärnäg] „помен“ (*xwarna-ka-), и. хæрын [хärɨn], д. хуæрун [xwärun] „ям“, авест. хvаrənа- „ядене, пиене“, хvаr- „вкусвам“. От конкретното значение „храна“ са се развили отвлечените „охрана, пазене“, „погребение“ (рус. похороны).

единствено число множествено число
нечленувана храна храни
членувана храната храните
  • съществително име, женски род
  • пренасяне хра-на
  • форми мн. храни́
Източници