пла́дне

1. Средата на деня, когато слънцето е най-високо на небосвода; обед.

Наближаваше пладне.

2. (диалектно) Обед.

Ден до пладне

Много кратко време.

Ще видя звезди по пладне

Предстои ми голямо изпитание или трудности.

единствено число множествено число
нечленувана пладне пладнета
членувана пладнето пладнетата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне плад-не
  • форми само ед.
Източник