недели́м

1. Който не може да се раздели на части; цялостен, монолитен.

2. Който не се дели без остатък.

Нечетните числа са неделими на две.
неделимост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана неделим неделима неделимо неделими
членувана неделимия неделимата неделимото неделимите
с пълен член неделимият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-де-лим
  • форми недели́ма, недели́мо, мн. недели́ми
Източник