неразлъ́чен

Който никога не се отделя от друг; неразделен.

Неразлъчно стадо.
неразлъчност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана неразлъчен неразлъчна неразлъчно неразлъчни
членувана неразлъчния неразлъчната неразлъчното неразлъчните
с пълен член неразлъчният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-раз-лъ-чен
  • форми неразлъ́чна, неразлъ́чно, мн. неразлъ́чни
Източник