Източник
-
неразлъ́чен -
Който никога не се отделя от друг; неразделен.
Неразлъчно стадо.
неразлъчност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | неразлъчен | неразлъчна | неразлъчно | неразлъчни |
| членувана | неразлъчния | неразлъчната | неразлъчното | неразлъчните |
| с пълен член | неразлъчният | — | — | — |