нари́вам

1. (какво) С риене изваждам.

2. (какво) С риене събирам, вземам, напълвам.

Наринах една кофа въглища.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наривам нариваме
второ лице нариваш наривате
трето лице нарива нариват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наривах наривахме
второ лице нарива наривахте
трето лице нарива нариваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наривах наривахме
второ лице нариваше наривахте
трето лице нариваше нариваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наривай наривайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наривал наривала наривало наривали
членувана наривалия наривалата наривалото наривалите
с пълен член наривалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наривал наривала наривало наривали
членувана наривалия наривалата наривалото наривалите
с пълен член наривалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нариван наривана наривано наривани
членувана наривания нариваната нариваното нариваните
с пълен член нариваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нариващ нариваща нариващо нариващи
членувана нариващия нариващата нариващото нариващите
с пълен член нариващият — — —
Деепричастие
наривайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-ри-вам
  • форми нари́ваш, несв. и нари́на, св.
Източник