1.

изри́вам

1. (какво) Рина всичко отнякъде.

Изринах снега от терасата.
Изринах пътеката.

2. (преносно, разговорно, пренебрежително, кого) Изгонвам, изритвам.

Изринаха го от поста му.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изривам изриваме
второ лице изриваш изривате
трето лице изрива изриват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изривах изривахме
второ лице изрива изривахте
трето лице изрива изриваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изривах изривахме
второ лице изриваше изривахте
трето лице изриваше изриваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изривай изривайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изривал изривала изривало изривали
членувана изривалия изривалата изривалото изривалите
с пълен член изривалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изривал изривала изривало изривали
членувана изривалия изривалата изривалото изривалите
с пълен член изривалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изриван изривана изривано изривани
членувана изривания изриваната изриваното изриваните
с пълен член изриваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изриващ изриваща изриващо изриващи
членувана изриващия изриващата изриващото изриващите
с пълен член изриващият — — —
Деепричастие
изривайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-ри-вам
  • форми изри́ваш, несв. и изри́на, св.
Източник
изривам се

1. (разговорно, пренебрежително) Махам се отнякъде.

Дано се изринат вече, че да си гледам работата.

2. (разговорно) Изпълвам пространство.

Всички бяха се изринали да гледат.

3. Покривам се с пъпки или петна при заболяване.

Изринало се от шарка.
  • възвратен глагол
  • форми изрина се

2.

изри́вам

1. (какво) Правя дупка, като рия.

Прасето изри дупка под оградата.

2. (какво) Изравям с риене; изваждам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изривам изриваме
второ лице изриваш изривате
трето лице изрива изриват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изривах изривахме
второ лице изрива изривахте
трето лице изрива изриваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изривах изривахме
второ лице изриваше изривахте
трето лице изриваше изриваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изривай изривайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изривал изривала изривало изривали
членувана изривалия изривалата изривалото изривалите
с пълен член изривалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изривал изривала изривало изривали
членувана изривалия изривалата изривалото изривалите
с пълен член изривалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изриван изривана изривано изривани
членувана изривания изриваната изриваното изриваните
с пълен член изриваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изриващ изриваща изриващо изриващи
членувана изриващия изриващата изриващото изриващите
с пълен член изриващият — — —
Деепричастие
изривайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми изри́ваш, несв. и изри́я, св.
Източник