напръ́сквам

(кого/какво, с какво) Пръсвам, намокрям.

Напръсках лозето със син камък.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице напръсквам напръскваме
второ лице напръскваш напръсквате
трето лице напръсква напръскват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице напръсквах напръсквахме
второ лице напръсква напръсквахте
трето лице напръсква напръскваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице напръсквах напръсквахме
второ лице напръскваше напръсквахте
трето лице напръскваше напръскваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
напръсквай напръсквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напръсквал напръсквала напръсквало напръсквали
членувана напръсквалия напръсквалата напръсквалото напръсквалите
с пълен член напръсквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напръсквал напръсквала напръсквало напръсквали
членувана напръсквалия напръсквалата напръсквалото напръсквалите
с пълен член напръсквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напръскван напръсквана напръсквано напръсквани
членувана напръсквания напръскваната напръскваното напръскваните
с пълен член напръскваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напръскващ напръскваща напръскващо напръскващи
членувана напръскващия напръскващата напръскващото напръскващите
с пълен член напръскващият — — —
Деепричастие
напръсквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нап-ръс-к-вам
  • форми напръ́скваш, несв. и напръ́скам, св.
Източник