изпръ́сквам

(кого, какво) Чрез пръскане покривам с капки течност.

Мина една кола и ме изпръска с вода.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпръсквам изпръскваме
второ лице изпръскваш изпръсквате
трето лице изпръсква изпръскват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпръсквах изпръсквахме
второ лице изпръсква изпръсквахте
трето лице изпръсква изпръскваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпръсквах изпръсквахме
второ лице изпръскваше изпръсквахте
трето лице изпръскваше изпръскваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпръсквай изпръсквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпръсквал изпръсквала изпръсквало изпръсквали
членувана изпръсквалия изпръсквалата изпръсквалото изпръсквалите
с пълен член изпръсквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпръсквал изпръсквала изпръсквало изпръсквали
членувана изпръсквалия изпръсквалата изпръсквалото изпръсквалите
с пълен член изпръсквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпръскван изпръсквана изпръсквано изпръсквани
членувана изпръсквания изпръскваната изпръскваното изпръскваните
с пълен член изпръскваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпръскващ изпръскваща изпръскващо изпръскващи
членувана изпръскващия изпръскващата изпръскващото изпръскващите
с пълен член изпръскващият — — —
Деепричастие
изпръсквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-п-ръс-к-вам
  • форми изпръ́скаш, несв. и изпръ́скам, св.
Източник
изпръсквам се

Изпръсквам себе си.

Изпръсках се с вода.
  • възвратен глагол
  • форми изпръскам се