намо́крям

(кого, какво) Направям нещо да стане мокро.

Дъждът ни намокри.
Намокри роклята си в реката.
Намокрих гащите

(иронично) Много силно се изплаших.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице намокрям намокряме
второ лице намокряш намокряте
трето лице намокря намокрят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице намокрях намокряхме
второ лице намокря намокряхте
трето лице намокря намокряха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице намокрях намокряхме
второ лице намокряше намокряхте
трето лице намокряше намокряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
намокряй намокряйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намокрял намокряла намокряло намокряли
членувана намокрялия намокрялата намокрялото намокрялите
с пълен член намокрялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намокрял намокряла намокряло намокряли
членувана намокрялия намокрялата намокрялото намокрялите
с пълен член намокрялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намокрян намокряна намокряно намокряни
членувана намокряния намокряната намокряното намокряните
с пълен член намокряният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намокрящ намокряща намокрящо намокрящи
членувана намокрящия намокрящата намокрящото намокрящите
с пълен член намокрящият — — —
Деепричастие
намокряйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-мок-рям
  • форми намо́кряш, несв. и намо́кря, св.
Източник