наки́чвам

(кого/какво, с какво) Правя нещо или някого да изглежда добре, гиздаво; украсявам.

Накичиха новогодишната елха с гирлянди.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице накичвам накичваме
второ лице накичваш накичвате
трето лице накичва накичват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице накичвах накичвахме
второ лице накичва накичвахте
трето лице накичва накичваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице накичвах накичвахме
второ лице накичваше накичвахте
трето лице накичваше накичваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
накичвай накичвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накичвал накичвала накичвало накичвали
членувана накичвалия накичвалата накичвалото накичвалите
с пълен член накичвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накичвал накичвала накичвало накичвали
членувана накичвалия накичвалата накичвалото накичвалите
с пълен член накичвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накичван накичвана накичвано накичвани
членувана накичвания накичваната накичваното накичваните
с пълен член накичваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накичващ накичваща накичващо накичващи
членувана накичващия накичващата накичващото накичващите
с пълен член накичващият — — —
Деепричастие
накичвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-кич-вам
  • форми наки́чваш, несв. и наки́ча, св.
Източник
накичвам се

1. Кича се, украсявам се с цветя, накити.

2. (пренебрежително) Слагам си премного украшения, та правя неприятно впечатление.

Виж я как се е накичила като циганка!
  • възвратен глагол
  • форми накича се