ки́ча

1. (кого какво) Украсявам с цветя или други предмети; украсявам.

Кича стаята с цветя.
Кича стаята с картини.

2. (разговорно, кого) Клеветя, клепам.

Добре, че не знае как го кичат пред шефа му.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кича кичим
второ лице кичиш кичите
трето лице кичи кичат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кичих кичихме
второ лице кичи кичихте
трето лице кичи кичиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кичех кичехме
второ лице кичеше кичехте
трето лице кичеше кичеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кичи кичете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кичил кичила кичило кичили
членувана кичилия кичилата кичилото кичилите
с пълен член кичилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кичел кичела кичело кичели
членувана кичелия кичелата кичелото кичелите
с пълен член кичелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кичен кичена кичено кичени
членувана кичения кичената киченото кичените
с пълен член киченият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кичещ кичеща кичещо кичещи
членувана кичещия кичещата кичещото кичещите
с пълен член кичещият — — —
Деепричастие
кичейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ки-ча
  • форми ки́чиш, мин. св. ки́чих и кичи́х, мин. прич. ки́чил и кичи́л, несв.
Източник
кича се

1. (с какво) Слагам цвете или украшение по себе си; гиздя се.

Кича се с пръстени.

2. Приписвам си нещо; хваля се с нещо.

Кича се с чуждите пари.
  • възвратен глагол