нагъ́рбвам се

(с какво) Наемам се, решавам се, съгласявам се да извърша нещо (обикновено трудно).

Нагърбвам се с тази задача.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице нагърбвам се нагърбваме се
второ лице нагърбваш се нагърбвате се
трето лице нагърбва се нагърбват се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице нагърбвах се нагърбвахме се
второ лице нагърбва се нагърбвахте се
трето лице нагърбва се нагърбваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице нагърбвах се нагърбвахме се
второ лице нагърбваше се нагърбвахте се
трето лице нагърбваше се нагърбваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нагърбвай се нагърбвайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагърбвал нагърбвала нагърбвало нагърбвали
членувана нагърбвалия нагърбвалата нагърбвалото нагърбвалите
с пълен член нагърбвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагърбвал нагърбвала нагърбвало нагърбвали
членувана нагърбвалия нагърбвалата нагърбвалото нагърбвалите
с пълен член нагърбвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагърбващ нагърбваща нагърбващо нагърбващи
членувана нагърбващия нагърбващата нагърбващото нагърбващите
с пълен член нагърбващият — — —
Деепричастие
нагърбвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-гър-б-вам
  • форми нагъ́рбваш се, несв. и нагъ́рбя се, св.
Източник