навъ́рвям

(какво) Нанизвам нещо на връв или конец.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице навървям навървяме
второ лице навървяш навървяте
трето лице навървя навървят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице навървях навървяхме
второ лице навървя навървяхте
трето лице навървя навървяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице навървях навървяхме
второ лице навървяше навървяхте
трето лице навървяше навървяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
навървяй навървяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навървял навървяла навървяло навървяли
членувана навървялия навървялата навървялото навървялите
с пълен член навървялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навървял навървяла навървяло навървяли
членувана навървялия навървялата навървялото навървялите
с пълен член навървялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навървян навървяна навървяно навървяни
членувана навървяния навървяната навървяното навървяните
с пълен член навървяният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навървящ навървяща навървящо навървящи
членувана навървящия навървящата навървящото навървящите
с пълен член навървящият — — —
Деепричастие
навървяйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-вър-вям
  • форми навъ́рвяш, несв. и навъ́рвя, св.
Източник
навървям се

(разговорно, само множествено число) Подреждаме се един зад друг в колона.

Каруците се навървиха покрай воденицата по пътя за село.
  • възвратен глагол
  • форми навървя се