навъ́рзвам

(кого, какво) Връзвам последователно или много, в достатъчна степен.

Навързаха пленниците.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице навързвам навързваме
второ лице навързваш навързвате
трето лице навързва навързват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице навързвах навързвахме
второ лице навързва навързвахте
трето лице навързва навързваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице навързвах навързвахме
второ лице навързваше навързвахте
трето лице навързваше навързваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
навързвай навързвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навързвал навързвала навързвало навързвали
членувана навързвалия навързвалата навързвалото навързвалите
с пълен член навързвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навързвал навързвала навързвало навързвали
членувана навързвалия навързвалата навързвалото навързвалите
с пълен член навързвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навързван навързвана навързвано навързвани
членувана навързвания навързваната навързваното навързваните
с пълен член навързваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навързващ навързваща навързващо навързващи
членувана навързващия навързващата навързващото навързващите
с пълен член навързващият — — —
Деепричастие
навързвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-вър-з-вам
  • форми навъ́рзваш, несв. и навъ́ржа, св.
Източник