мага́ре

1. Невисоко домашно животно, сродно с коня, което има дълги уши.

2. (преносно, пренебрежително) Упорит, инат човек.

Магаре недно.

3. Дървена подложка с четири подпори за рязане на дърва или за поставяне на съдове.

Балканска дума с неясна етимология - бълг. магаре, сръб. магарац, рум. măgar, алб. magar. Сравнява се с гр. γομάρι, алб. gomar (от гр.) „магаре“, което се извежда или от гр. γομάριον „товарно животно“, γόμος „товар“ или като заемка от араб. ḥimār „магаре“. Тези форми обаче не обясняват гласните в южнослав. и рум. език. Липсата на стара форма затруднява етимологизирането на думата.

магаренце — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана магаре магарета
членувана магарето магаретата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ма-га-ре
  • форми мн. мага́рета
Източници