ле́кар

1. Специалист с висше образование по медицина, който лекува болни.

Отивам на лекар.
Лекарят ми каза да спазвам диета.

2. (преносно, разговорно) Човек, който лекува.

Аз сама съм си лекар.
Сега аз ще ти стана лекар.

образувана от лек „лекарство“ със суф. -арь.

Ветеринарен лекар

Специалист с висше образование по медицина, който лекува животни.

лекарски — прилагателно име Лекарска практика.
единствено число множествено число
нечленувана лекар лекари
членувана лекаря лекарите
с пълен член лекарят —
звателна форма лекарю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ле-кар
  • форми ле́карят, ле́каря, мн. ле́кари
Източници