Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Специалист с висше образование по медицина, който лекува болни.
Отивам на лекар.
Лекарят ми каза да спазвам диета.
2. (преносно, разговорно) Човек, който лекува.
Аз сама съм си лекар.
Сега аз ще ти стана лекар.
образувана от лек „лекарство“ със суф. -арь.
Специалист с висше образование по медицина, който лекува животни.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | лекар | лекари |
| членувана | лекаря | лекарите |
| с пълен член | лекарят | — |
| звателна форма | лекарю |
|---|