зъболе́кар

Лекар, който лекува зъби; стоматолог.

единствено число множествено число
нечленувана зъболекар зъболекари
членувана зъболекаря зъболекарите
с пълен член зъболекарят —
бройна форма зъболекаря
звателна форма зъболекарю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне зъ-бо-ле-кар
  • форми зъболе́карят, зъболе́каря, мн. зъболе́кари
Източник