Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Мъж, който врачува или лекува с билки.
врачь старобългарски „лекар“ врач
старобълг. врачь „лекар“ ἰατρός (Зогр., Мар., Асем., Супр., Остром.). Южнослав. vračь (сърбохърв. врач „прорицател“, словен. vráč „лекар“). Старинна тюркска заемка (*avraɣči с метатеза от *arvaɣči, име на деятел от *arva- „произнасям заклинания”), срв. старотюрк. arva- „произнасям заклинания”, узб. aврағич, авроқчи „хипнотизатор; лечител, който цери ухапвания и ушилвания чрез хипноза”, каз. арбаушы „заклинател, вълшебник, чародей, изкусител”. Книжовна заемка от ст.-бълг. в рус. врач „лекар“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | врач | врачове |
| членувана | врача | врачовете |
| с пълен член | врачът | — |
| бройна форма | врача |
|---|