ку́че

1. Домашно животно с удължена муцуна и заострени уши, което пази дома.

Овчарско куче.
Ловно куче.
Чу се лай на куче.

2. (преносно, разговорно) Зъл, лош човек.

Той е цяло куче.
Държиш се като куче.
Върви му като на бясно куче тояги

Никак не му върви.

Вярно куче

Предан слуга.

На умряло куче нож вади

Проявява смелост, когато няма никаква опасност.

Свършил я като кучето на нивата

Не свършил някоя работа (добре).

Храни куче, да те лае

За неблагодарен човек.

Кучешки студ

Голям, непоносим студ.

Кучешки живот

Труден живот.

(Ходи) като глухо куче

Обикаля безцелно, шляе се.

кучешки — прилагателно име Кучешки лай.
единствено число множествено число
нечленувана куче кучета
членувана кучето кучетата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне ку-че
  • форми мн. ку́чета
Източник