-
ку́че -
1. Домашно животно с удължена муцуна и заострени уши, което пази дома.
Овчарско куче.
Ловно куче.
Чу се лай на куче.
-
2. (преносно, разговорно) Зъл, лош човек.
Той е цяло куче.
Държиш се като куче.
Никак не му върви.
Предан слуга.
Проявява смелост, когато няма никаква опасност.
Не свършил някоя работа (добре).
За неблагодарен човек.
Голям, непоносим студ.
Труден живот.
Обикаля безцелно, шляе се.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | куче | кучета |
| членувана | кучето | кучетата |