Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. (остаряло) Ловно куче.
2. (преносно) Доверено лице, доносник.
Той е копой на шефа.
Тюркски произход: тур. köpek, гаг. кöпек „куче“, но и тур. köpey, гаг. копай. Заета и в унг. kopó „хрътка“.
Имам силно обоняние, улавям всички миризми.
Слушам, дебна, за да разбера нещо скрито, тайно.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | копой | копои |
| членувана | копоя | копоите |
| с пълен член | копоят | — |
| бройна форма | копоя |
|---|