курба́н

1. Животно, заклано като жертва за здраве (или в памет на някого); оброк.

Давам курбан.
Коля курбан.

2. Гощавка с такова животно.

Отивам на курбан.
Каня на курбан.
Правя си курбан.

3. Ястие, което се приготвя в такъв случай.

4. (преносно) Жертва, обикновено невинна.

Ставам курбан за чужди интереси.

нбълг. коурбан (Троян. дамаскин, 17 в.). Заета през тур. kurban „жертва, жертвено животно“, от араб. قربان [qurbān]. Среща се и в съседните балкански езици.

единствено число множествено число
нечленувана курбан курбани
членувана курбана курбаните
с пълен член курбанът —
бройна форма курбана
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне кур-бан
  • форми мн. курба́ни, (два) курба́на
Източници