обро́к

1. (остаряло) Обещание, свързано с религиозни схващания или със суеверие.

2. Обредна служба по повод някои празници.

единствено число множествено число
нечленувана оброк оброци
членувана оброка оброците
с пълен член оброкът —
бройна форма оброка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне об-рок
  • форми мн. обро́ци, (два) обро́ка
Източник