-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
же́ртва -
1. В религията — живо същество или предмет, принесени в дар на божество.
Принасям жертва.
-
2. Който е пострадал от природно бедствие, насилие, злополука, пороци, клевети и подобни.
Жертва на наводнението.
Жертва на предразсъдъци.
Жертва на алкохола.
-
3. (преносно) Доброволно отказване от блага или лишаване от живот в полза на някого/нещо или в името на идеали или принципи; саможертва.
Науката иска жертви.
жрьтва старобългарски же́ртва
От старобълг. жрьтва (Супрасъл. сб.) от старобълг. глагол жръти, жьрѫ „правя жертва“, сроден с лит. giriu, girti „хваля“, geras „хубав“, староинд. gŗņāti „възпява, възхвалява“, gīr „похвала, награда“, авест. āɣairyāt „превъзнася“, gar „похвала, награда“, лат. grātus „желан, приятен, благодарен“, тох. В kartse „хубав, приятен“ от ие. *gʷerə-. Старобълг. > старорус. жертва (вместо жëртва).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | жертва | жертви |
| членувана | жертвата | жертвите |