же́ртва

1. В религията — живо същество или предмет, принесени в дар на божество.

Принасям жертва.

2. Който е пострадал от природно бедствие, насилие, злополука, пороци, клевети и подобни.

Жертва на наводнението.
Жертва на предразсъдъци.
Жертва на алкохола.

3. (преносно) Доброволно отказване от блага или лишаване от живот в полза на някого/нещо или в името на идеали или принципи; саможертва.

Науката иска жертви.

жрьтва старобългарски же́ртва

От старобълг. жрьтва (Супрасъл. сб.) от старобълг. глагол жръти, жьрѫ „правя жертва“, сроден с лит. giriu, girti „хваля“, geras „хубав“, староинд. gŗņāti „възпява, възхвалява“, gīr „похвала, награда“, авест. āɣairyāt „превъзнася“, gar „похвала, награда“, лат. grātus „желан, приятен, благодарен“, тох. В kartse „хубав, приятен“ от ие. *gʷerə-. Старобълг. > старорус. жертва (вместо жëртва).

единствено число множествено число
нечленувана жертва жертви
членувана жертвата жертвите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне жер-т-ва
  • форми мн. же́ртви
Източници