кри́за

1. Разстройство, рязък прелом, тежко, изострено, опасно положение в хода на нещо.

Политическа криза.
Духовна криза.
Криза в протичане на болестта.
Криза в любовта.
Попадам в криза.
Излизам от криза.

2. Остър недостатък на нещо.

Енергетична криза.
Финансова криза.
Водна криза.
Правителствена криза

Период, в който действащото правителство е в оставка, а ново не е избрано.

Финансова криза

Разстройване на държавните финанси.

Криза в болестта

Пристъп на хронично заболяване.

Криза в болестта

Критично състояние в протичане на болест, което решава изхода ѝ.

кризисен — прилагателно име Кризисен период.
единствено число множествено число
нечленувана криза кризи
членувана кризата кризите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кри-за
  • форми мн. кри́зи
Източник