Източник
-
кри́за -
1. Разстройство, рязък прелом, тежко, изострено, опасно положение в хода на нещо.
Политическа криза.
Духовна криза.
Криза в протичане на болестта.
Криза в любовта.
Попадам в криза.
Излизам от криза.
-
2. Остър недостатък на нещо.
Енергетична криза.
Финансова криза.
Водна криза.
Правителствена криза
Период, в който действащото правителство е в оставка, а ново не е избрано.
Финансова криза
Разстройване на държавните финанси.
Криза в болестта
Пристъп на хронично заболяване.
Криза в болестта
Критично състояние в протичане на болест, което решава изхода ѝ.
кризисен
— прилагателно име
Кризисен период.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | криза | кризи |
| членувана | кризата | кризите |