разстро́йство

1. Нарушен ред, организация; смущение, объркване, безредие.

Внасям разстройство.
Причинявам разстройство в икономиката.

2. Нарушение на физическото или психическото здраве.

Нервно разстройство.

3. Диария.

Имам разстройство.
единствено число множествено число
нечленувана разстройство разстройства
членувана разстройството разстройствата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне раз-стройс-т-во
  • форми само ед.
Източник