кра́нта

1. Дръглив, мършав кон.

2. (преносно, пренебрежително) Висока, мършава и бавна жена.

Първоначалното значение е вероятно „крава“ от старобълг. *kranъtа, от балк.-лат. *carnutа ж.р. от carnutus „месест“ > ит. carnuto, фр. charnu „месест“, (диал.) tsernoa „крава с едно виме“ (Вионаз, Швейцария), исп., порт. carnudo „месест“, (Meyer-Lübke, No. 1705) с поляризация на значението месест -> мършав, *caronia „мърша“ > ит. carogna, фр. charogne. За значението срв. рус. диал. имнюшка „кранта“ < мар. имне „кон“, което е < чув. ĕне „крава, кранта, недодялана жена“. Заета в тур. диал. kranta „мъж на 40-50 години с мустаци, но без брада“.

единствено число множествено число
нечленувана кранта кранти
членувана крантата крантите
звателна форма кранто
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кран-та
  • форми мн. кра́нти
Източници