кра́ва

1. Едро домашно тревопасно животно с рога, самка на бика, което дава мляко и месо.

Млечна крава.
Пъстра крава.
Крава с теле.

2. (преносно, разговорно, пренебрежително) Едра и/или глупава жена.

крава старобългарски кра́ва

От старобълг. крава βου̃ς, vacca (Mikl. 307), кравии прил. βόειος (Бол.). Балт. и слав. племена не са се занимавали с пасищно скотовъдство. Праслав. *korva заедно с лит. karvė „крава“ са заемки от келт. *karwo- „сърна“ (гал. ЛИ Caruus, ст.-уелс. caru, корн. caruu cervus, брет. caru) от ие. *k^еrh2-ueh2, букв. „рогато животно“, срв. старогр. κεραός „рогат“, лат. cervus „елен“, ст.-прус. sirvis „сърна“. Алб. ka, мн.ч. qe „вол“ е сигурно заето от илирийски източник.

Дойна крава

(преносно, разговорно) Човек, от когото могат да се получат материални облаги.

Божа кравичка

Твърдокрило насекомо с продълговато тяло, червени горни крилца с черни надлъжни ивици — символ на доброта и кротост.

кравичка — съществително име
единствено число множествено число
нечленувана крава крави
членувана кравата кравите
звателна форма краво
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кра-ва
  • форми мн. кра́ви
Източници