бик

Мъжко говедо за разплод.

быкъ старобългарски бик

старобълг. быкъ (Сим. сб., 1073 г.). Праслав. *bykъ, унг. bika са старинни заемки от тюрк. *būqa „бик“. Лит. būkas „воден бик“ е очевидно заета от рус. диал. бык „воден бик“.

единствено число множествено число
нечленувана бик бикове
членувана бика биковете
с пълен член бикът —
бройна форма бика
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне бик
  • форми бикъ́т, бика́, мн. би́кове и би́ци, (два) би́ка
Източници