Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
Скопено мъжко говедо, което се използва за работа.
волъ старобългарски вол
Старобълг. волъ (Супр.) (u-основа), прилаг. волоуи < прабълг. *wulu(q) = чув. выльăх „скот“ (<*uj-luq < *uδ-luq), старотюрк. uδ „крава“, -luq - събирателен суфикс. Заета в мар. волик „скот“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | вол | волове |
| членувана | вола | воловете |
| с пълен член | волът | — |
| бройна форма | вола |
|---|