вол

Скопено мъжко говедо, което се използва за работа.

волъ старобългарски вол

Старобълг. волъ (Супр.) (u-основа), прилаг. волоуи < прабълг. *wulu(q) = чув. выльăх „скот“ (<*uj-luq < *uδ-luq), старотюрк. uδ „крава“, -luq - събирателен суфикс. Заета в мар. волик „скот“.

волски — прилагателно име Волска кола.
единствено число множествено число
нечленувана вол волове
членувана вола воловете
с пълен член волът —
бройна форма вола
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне вол
  • форми во́лът, во́ла, мн. воло́ве, (два) во́ла
Източници