клъ́цвам

1. (кого какво) Рязвам или отрязвам рязко.

Клъцна ухото на животното за белег.
Някога на всяко пиленце клъцваха по един пръст с брадвата, за да ги разпознават.

2. (преносно, разговорно) Режа нещо бързо, лесно или искам да го представя за бързо и лесно.

Клъцнаха ли те в болницата?

3. (преносно, разговорно) Засягам остро с думи.

На всяка крачка искаше да клъцне жена си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице клъцвам клъцваме
второ лице клъцваш клъцвате
трето лице клъцва клъцват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице клъцвах клъцвахме
второ лице клъцва клъцвахте
трето лице клъцва клъцваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице клъцвах клъцвахме
второ лице клъцваше клъцвахте
трето лице клъцваше клъцваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
клъцвай клъцвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клъцвал клъцвала клъцвало клъцвали
членувана клъцвалия клъцвалата клъцвалото клъцвалите
с пълен член клъцвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клъцвал клъцвала клъцвало клъцвали
членувана клъцвалия клъцвалата клъцвалото клъцвалите
с пълен член клъцвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клъцван клъцвана клъцвано клъцвани
членувана клъцвания клъцваната клъцваното клъцваните
с пълен член клъцваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клъцващ клъцваща клъцващо клъцващи
членувана клъцващия клъцващата клъцващото клъцващите
с пълен член клъцващият — — —
Деепричастие
клъцвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне клъц-вам
  • форми клъ́цваш, несв. и клъ́цна, св.
Източник
клъцвам се

Порязвам се.

Като се бръснеше, се клъцна по бузата.
  • възвратен глагол
  • форми клъцна се