клъ́ввам

1. Кълва един път или няколко пъти по един път.

Кокошките клъвваха по някое зърно отвреме-навреме.

2. (преносно, разговорно) Засягам остро с думи, с поглед.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице клъввам клъвваме
второ лице клъвваш клъввате
трето лице клъвва клъвват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице клъввах клъввахме
второ лице клъвва клъввахте
трето лице клъвва клъвваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице клъввах клъввахме
второ лице клъвваше клъввахте
трето лице клъвваше клъвваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
клъввай клъввайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клъввал клъввала клъввало клъввали
членувана клъввалия клъввалата клъввалото клъввалите
с пълен член клъввалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клъввал клъввала клъввало клъввали
членувана клъввалия клъввалата клъввалото клъввалите
с пълен член клъввалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клъвван клъввана клъввано клъввани
членувана клъввания клъвваната клъвваното клъвваните
с пълен член клъвваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана клъвващ клъвваща клъвващо клъвващи
членувана клъвващия клъвващата клъвващото клъвващите
с пълен член клъвващият — — —
Деепричастие
клъввайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне клъв-вам
  • форми клъ́вваш, несв. и клъ́вна, св.
Източник