Източник
-
интона́ция -
1. Тон, начин на произнасяне при говорене, изразяващи някакви чувства.
Жизнерадостна интонация.
Злобна интонация.
-
2. (специално) В езикознанието — ритмично-мелодичната страна на речта, която се отразява в произнасянето на различни видове изречения.
Въпросителна интонация.
Възходяща интонация.
-
3. (специално) В езикознанието — музикално ударение, характерно за речта на някои източни езици.
Във виетнамския език има шест вида интонация.
-
4. (специално) В музиката — точност на звученето на музикален инструмент при свирене или на глас при пеене.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | интонация | интонации |
| членувана | интонацията | интонациите |