интона́ция

1. Тон, начин на произнасяне при говорене, изразяващи някакви чувства.

Жизнерадостна интонация.
Злобна интонация.

2. (специално) В езикознанието — ритмично-мелодичната страна на речта, която се отразява в произнасянето на различни видове изречения.

Въпросителна интонация.
Възходяща интонация.

3. (специално) В езикознанието — музикално ударение, характерно за речта на някои източни езици.

Във виетнамския език има шест вида интонация.

4. (специално) В музиката — точност на звученето на музикален инструмент при свирене или на глас при пеене.

единствено число множествено число
нечленувана интонация интонации
членувана интонацията интонациите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ин-то-на-ция
  • форми мн. интона́ции
Източник