измина́вам

1. (какво) Минавам определено разстояние.

Изминахме пътя от Бургас до Сливен.

2. За период от време — изтичам.

Изминаха два часа.
изминаване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изминавам изминаваме
второ лице изминаваш изминавате
трето лице изминава изминават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изминавах изминавахме
второ лице изминава изминавахте
трето лице изминава изминаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изминавах изминавахме
второ лице изминаваше изминавахте
трето лице изминаваше изминаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изминавай изминавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изминавал изминавала изминавало изминавали
членувана изминавалия изминавалата изминавалото изминавалите
с пълен член изминавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изминавал изминавала изминавало изминавали
членувана изминавалия изминавалата изминавалото изминавалите
с пълен член изминавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изминаван изминавана изминавано изминавани
членувана изминавания изминаваната изминаваното изминаваните
с пълен член изминаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изминаващ изминаваща изминаващо изминаващи
членувана изминаващия изминаващата изминаващото изминаващите
с пълен член изминаващият — — —
Деепричастие
изминавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-ми-на-вам
  • форми измина́ваш, несв. и изми́на, св.
Източник
изминавам се

За период от време — изтичам.

Изминаха се две години.
  • възвратен глагол
  • форми измина се