извървя́вам

С вървене изминавам определено разстояние.

Извървях два километра до там.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице извървявам извървяваме
второ лице извървяваш извървявате
трето лице извървява извървяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице извървявах извървявахме
второ лице извървява извървявахте
трето лице извървява извървяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице извървявах извървявахме
второ лице извървяваше извървявахте
трето лице извървяваше извървяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
извървявай извървявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извървявал извървявала извървявало извървявали
членувана извървявалия извървявалата извървявалото извървявалите
с пълен член извървявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извървявал извървявала извървявало извървявали
членувана извървявалия извървявалата извървявалото извървявалите
с пълен член извървявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извървяван извървявана извървявано извървявани
членувана извървявания извървяваната извървяваното извървяваните
с пълен член извървяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана извървяващ извървяваща извървяващо извървяващи
членувана извървяващия извървяващата извървяващото извървяващите
с пълен член извървяващият — — —
Деепричастие
извървявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-вър-вя-вам
  • форми извървя́ваш, несв. и извървя́, св.
Източник
извървявам се

1. За много хора — преминавам, изреждам се да ходя някъде, вървя непрекъснато.

Всеки ден оттук се извървява много народ.

2. За много хора — разотивам се, оттичам се.

  • възвратен глагол
  • форми извървя се