изгни́вам

1. Ставам гнил.

Всички ябълки изгнили.

2. (преносно) Съсипвам здравето си поради лоши условия (в затвор, при влажен климат и други).

Изгни в затвора.
Изгнил (свят, брак и други)

Нездрав, разяден, съсипан.

изгниване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изгнивам изгниваме
второ лице изгниваш изгнивате
трето лице изгнива изгниват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изгнивах изгнивахме
второ лице изгнива изгнивахте
трето лице изгнива изгниваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изгнивах изгнивахме
второ лице изгниваше изгнивахте
трето лице изгниваше изгниваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изгнивай изгнивайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгнивал изгнивала изгнивало изгнивали
членувана изгнивалия изгнивалата изгнивалото изгнивалите
с пълен член изгнивалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгнивал изгнивала изгнивало изгнивали
членувана изгнивалия изгнивалата изгнивалото изгнивалите
с пълен член изгнивалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгниван изгнивана изгнивано изгнивани
членувана изгнивания изгниваната изгниваното изгниваните
с пълен член изгниваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изгниващ изгниваща изгниващо изгниващи
членувана изгниващия изгниващата изгниващото изгниващите
с пълен член изгниващият — — —
Деепричастие
изгнивайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-г-ни-вам
  • форми изгни́ваш, несв. и изгни́я, св.
Източник