Източник
-
и́да -
1. Идвам.
-
2. (разговорно) Отивам някъде.
Ще ида до магазина за хляб.
Не иде
Не е уместно, не е прилично.
Иде ми (да)
Чувствам нужда, иска ми се.
Иде ми отръки
(разговорно) Умея, удава ми се с лекота.
Иди че (пиши, учи и други)
(разговорно) Не можеш, невъзможно е, трудно е да правиш нещо при такива условия.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | ида | идем |
| второ лице | идеш | идете |
| трето лице | иде | идат |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | идех | идехме |
| второ лице | идеше | идехте |
| трето лице | идеше | идеха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| иди | идете |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | идел | идела | идело | идели |
| членувана | иделия | иделата | иделото | иделите |
| с пълен член | иделият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | идещ | идеща | идещо | идещи |
| членувана | идещия | идещата | идещото | идещите |
| с пълен член | идещият | — | — | — |
Деепричастие
| идейки |